Новини

Веско Михайлов: Да въртим педалите наистина, да не имитираме движение

 

Веско Михайлов е сред инициаторите на извънредното Общо събрание на БКС. Разговаряме с него по главния въпрос: защо, според него, са необходими промени в Съюза.

 

Веско Михайлов е бивш изтъкнат колоездач; капитан на националния отбор за многоетапни състезания, носител на жълтата фланелка на Пробега на мира,  републикански шампион; дългогодишен председател на Съдийската колегия към БКС, доскоро - генерален секретар на организацията.

 

Да почнем оттук: Вие бяхте сред организаторите на смяната на предишния президент на БКС ,Венелин Хубенов, през март 2012 г. Подкрепихте новия президент - Петър Бончев, който ви назначи за генерален секретар, малко след което пък ви освободи. Защо? И заради това ли главно настоявате за отстраняването му?

- Наистина, бях сред онези, които застанаха зад сегашния президент при избирането му. Даже аз го предложих за този пост, въпреки че сегашният заместник-председател на БКС /Николай Колев – б. а./, с когото сглобихме „сценария“ за свалянето на старото ръководство, беше против. Приех и отговорната длъжност, но работата не потръгна така, както очаквах, постепенно станах неудобен и бях отстранен. Продължих обаче да изпълнявам задълженията си като председател на Съдийската колегия; имах ангажименти към организирането на Обиколката на България, а Управителният съвет /УС/ ми възложи и организирането на всички държавни шампионати през 2013 година - на шосе, писта, планинско колоездене. Настоявам обаче за промени в ръководството на БКС не заради личните си служебни неблагополучия, а от принципни съображения. 

 

Кои са те?

- Работата не върви по /почти/ всички направления. Най-главното е, че програмата, която прие да следва БКС за периода от 2012 до 2017 г., наречена „Стратегическа цел за развитие на колоезденето“, не се изпълнява. В нея се говори за „качествено преустройство“, за „излизане от тежкото положение“ и т. н., но нищо такова не се случва вече втора година. Не можем да чакаме още три години и затова 29 клуба пожелаха да бъде свикано извънредно събрание. Отчетохме, например, че детско-юношеското колоездене куца, но - толкоз. Колко години трябва да минат, за да бъде създадено нещо относително елементарно – детска школа на столичния колодрум? А имаше такова решение, от което можеше да се оттласнем напред. Бяхме решили да работим за осигуряване на прием на млади колоездачи в спортните училища – и това не става. Трябваше да обогатяваме спортния календар във всички възрастови групи, но вместо това...редуцирахме личните и отборните шампионати, т. е. - вместо разширяване - стесняване. Нищо сериозно не излезе и от идеята клубовете да действат по-тясно с общините. Тук му е мястото да отбележа, че винаги съм държал да доразвием пистовото колоездене, защото около добрия състезател – Мирослав Минчев, можеше по-лесно да пробием на пистата. И още не е късно. 

 

Е, да, но българските колоездачи все пак извоюваха две квоти за общия старт на шосе на Олимпийските игри в Лондон...

- Така е. Но и това даже не е заслуга на сегашното ръководство. Негова „заслуга“ обаче е неефективното /и тайнствено, за да не кажа друга дума/ изразходване на отпуснатите от държавата средства за олимпийска подготовка. Впрочем, още очакваме отчет за начина, по който са изразходените сумите. Но да се върнем за малко назад: въпросът ми защо за световното първенство през миналата година не бе включен Данаил Петров /по това време състезател на испански тим – б. а./ остана без отговор. Така или иначе, Олимпиадата в Лондон мина и замина. Какво обаче се прави за следващата - в Рио де Жанейро? Тя е само след близо две години. Няма никаква яснота по темата, а олимпийските дисциплини в колоезденето не са една или две, при това - в три от разновидностите на нашия спорт, които изискват специфична подготовка.

Имаме ли достатъчно подготвени специалисти за това?

- Нямаме достатъчно добре подготвени специалисти, но по-лошото е, че нищо не се прави за решаването и на този проблем. Недостигът на кадри е драстичен. Работи се с „подръчни“ средства, изоставаме в научно и технологично отношение, а за необходимостта от модерно възстановяване направо не ми се говори. Без всичко това сме обречени да си останем в миманса на съвременното колоездене, а можем да изпаднем даже и от там.

 

 

Около добрата стара Обиколка на България оставаме с усещането, че нещата не изглеждат чак толкова трагично...

- Слава Богу, засега успяваме да спасяваме поне тази наша „витрина“ – Обиколката. Но става все по-трудно. Необяснимо е защо ръководството на БКС „бави топката“ с предоставяне на организацията на авторитетното състезание на специализирана фирма? Така е по целия свят, този начин на работа е доказал ефективността си. Аз имам само едно, но задължително условие по въпроса: БКС да остане едноличен собственик на марката „Обиколка на България“. Завинаги! Но наистина не знам защо е това бавене,  има решение на УС...

 

Може би защото има нещо, което е свързано с „обичайните заподозрени“ в такива случаи – финикийските знаци. Впрочем, да си дойдем на демата, какво е положението с тези „знаци“ в БКС?

- Вече казах нещо за парите за олимпийците. Сега ще ви кажа нещо наистина стряскащо: бюджетът на БКС за 2012 и 2013 г. просто не бе приет. През 2012 година този  бюджет, както е записано в споменатата „Стратегическа цел“, трябваше да „тръгне от 1 000 000 лв.“. Не тръгна. Затова пък „тръгна“ практиката да не се разплащаме навреме с фирми, организации, лица. Съдиите, за чиято работа съм пряко отговорен, не са били „подсигурявани“, както пише в „Целта“, и през двете години на това управление. Трябваше да бъдат „подсигурени“ /сиреч - купени/ велосипеди Vivelo за националните отбори на шосе и писта, старт-блокове за пистата; да бъдат „финансово насърчавани“ клубовете. Нищо. И няма как да е „нещо“, като обещаният милион не дойде. Членовете на Контролния съвет към БКС се опитаха да направят одит на сметките в Съюза, но му бе забранено да се „рови“ в счетоводните книги. По наши сведения задълженията, натрупани от БКС през 2011, 2012 и 2013 година, са приблизително 280 000 лева. И за тези дългове, както и за цялата финансова картинка, ще искаме прозрачен отчет.    

 

Вероятно ще получите някакъв отчет. Да предположим, че той не задоволи събранието и то подмени ръководството на БКС. И какво оттук нататък? Кой впрочем е вашият кандидат за шеф на БКС? 

Ако събранието избере нашия кандидат за президент, то той ще представи подробно своите виждания за управлението на Съюза и те, ще са далеч по-реалистични. Той, разбира се, ще посочи и екипа си, в който има доказани специалисти.

 

И все пак, ще кажете ли името на тази загадъчна личност?

- Няколко дни преди събранието, на 14 март, ще съобщим името на нашия кандидат-президент. Разберете ме, не ни се иска да се спекулира с името му. Яли сме я тази попара. Същественото е, да повторя, че водещи наши колоездачни дейци – треньори, съдии, състезатели, ще застанат зад този човек и ще работят за промените, които всички желаем. А какви биха били първите ни управленски стъпки, ще разберете на събранието. А дотогава, след 9 март, ще имаме поредица от срещи с представители на клубовете по места.                       

 

И после ще обнародвате всичко това и чрез информационните средства на Съюза...

- Разбирам накъде биете – със сигурност, ако бъде избрано „нашето“ ръководство, ще разработим сайта на БКС, който не е лош, но със сигурност можем да използваме по-добре. Ще подобрим цялостното информационно обслужване, връзките си с медиите и обществеността. Поради липса на инициативност, например, проспахме преди две години 110-ата годишнина от създаването на БКС, надявам се да не пропуснем през 2014-а 125-ата годишнина от началото на организираното колоездачно движение у нас, както и 90-ата годишнина от старта на първата Обиколка на България.

 

По този повод си позволявам да ви напомня, че през тази година ще има още един юбилей: 105 години от първата Обиколка на Витоша. Нали щяхме да го възраждаме това състезание – едно от най-старите в света... 

- То и пробега „София-Варна“ щяхме да възраждаме. Ето, и заради тези „подробности“ са необходими промени. Промени, които ще ни накарат наистина да въртим педалите, а не да имитираме движение. А „дефекти“ по пътя винаги ще има, важното е да ги отстраняваме навреме и с достойнство.

                                                                                          Интервюто взе Иван Нанков             

Коментари

Велообщество

[1] 2 3 4  ...21