Новини

Концепция и проект за развитие на колоезденето в България

 

 

Преди месеци публикувахме отворено писмо за развитие на българското колоездене на треньора в КК „Варна”, Тони Торосов. Сега ви предлагаме негова концепция и проект на същата тема.

 

 

Писмото ми остана без ясен писмен отговор, но предизвика реакции и даде определени резултати. Това ме обнадеждава, че от подобни текстове, в които си изясняваме целите и перспективите, има полза. Затова тук ще се опитам да споделя моите възгледи върху възможните цели в българското колоездене и начините за постигането им.

 

Нека първо да припомним някои основни положения при структурирането на спортните  организации. Традиционната пирамида на спорта, такава, каквато е в държавите, развиващи нормална спортно-състезателна дейност, изглежда общо взето така:

  

                                                 V            Световно ниво

                                                               Елитен спорт

                                                               Професионалисти

                                                                           

                                                IV            Европейско   ниво

                                                               Национални отбори

                                                               Младежи и мъже

 

                                                 ІІІ           Олимпийски резерв

                                                               Юношески национални отбори

 

                                                  ІІ            Детско-юношески спорт, спортни клубове

 

                                                   I             Масов, ученически, рекреативен и хоби спорт

 

Вътрешната структура на тази пирамида обикновено е организирана така, че на всяко ниво се извършва някаква селекция и годните да продължат нагоре, остават все по-малко и по-малко.

 

Широкият спектър от спортни дейности, включени в най-долното, първо ниво на пирамидата, имат доказано мощен и незаменим здравен и социален ефект и затова, освен от собствените си участници, често биват подпомагани от общините, както и от частни спонсори и доброволци. Като изключим факта, че това ниво би трябвало да служи като източник на човешки ресурс за по-горните нива на пирамидата, то има малко или никакво взаимодействие със спортните федерации и централните държавни структури. Истинските задачи на федерациите и на Министерството на младежта и спорта започват там, където започва и системната, структурирана спортно-състезателна дейност – от второто ниво нагоре. С други думи, федерациите и държавата подпомагат постепенното изкачване на състезателите по пирамидата, като крайната цел е най-добрите от тях да стигнат световния елит.

 

 

На това последно ниво - №5, крайният спортен продукт – елитният състезател, отново е носител на огромни обществени и персонални ползи – социални, икономически, че дори и политически. Но без реализацията на това последно ниво всички междинни нива, особено третото и четвъртото, губят смисъла си. Защото според спортната наука целта на спортната подготовката е максимално развитие на генетичния и психологическия потенциал на състезателя. В самата си същност елитният спорт е изследване на границите на човешките възможности. Така че няма нужда да влагаме толкова усилия единствено, за да докажем, че границите на българските генетични възможности стигат само до 3 или 4. Освен това, според спортната медицина, една спокойна и рекреативна работа на първото ниво на пирамидата има много по-голям здравен и социален ефект от тежката и понякога травмираща тренировъчна и състезателна дейност в горните нива. Следователно, ако не можеш и нямаш намерение да произвеждаш елитни състезатели, долните нива на пирамидата са ти достатъчни. Нямаш нужда нито от федерация, нито от държавна подкрепа. Карай си колелото за здраве и се радвай на живота. От друга страна обаче, ако целта ти наистина е създаването на елитни състезатели, то ти навлизаш в една високоспециализирана област с жестока конкуренция. Там работата се върши от професионалисти и всякакви аматьорски изпълнения са недопустими. И няма как един състезател с един треньор да се справят сами. Там трябва помощ, каквато всички нормални държави предвиждат в законодателството си.

 

Изкачването на състезателя по стъпалата на спортната пирамида има редица специфики. На първо място, това изкачване не може да стане случайно или от само себе си. Това е високоспециализирана работа, изискваща усилията на голям брой професионалисти. Днес вече се смята за доказан факт, че за пълното развитие на функционалните възможности на един състезател и за достигане на върховете на спортното майсторство са нужни между седем и десет години системна подготовка. С други думи, цялата спортна структура трябва да е организирана така, че да осигури на колоездача десет години постоянен растеж.

 

Другият доказан факт е, че колкото по-високо се изкачва състезателят по стълбата на спортното майсторство, толкова по-труден става този растеж, т.е. изискват се все по-големи натоварвания, все по-прецизна методика, все по-мощни средства за възстановяване. В долната таблица сме дали ориентировъчната годишна натовареност в часове за различните типове състезатели.

 

Ниво

Състезател

Стаж (години)

Тренировъчни часове/годишно

5

Елит, професионалисти

7+

800-1200

4

Национално ниво

5-8

600-800

3

Проектоолимпийци, юноши старша

3-6

400-600

2

Юноши

2-4

300-500

1

Начинаещи, момчета

0-2

200-350

 

Всъщност изградената догоре спортна пирамида може да бъде разглеждана и като голяма машина за производство на елитни състезатели. Тази машина може да има  различен дизайн в различните държави и в отделните спортове, но целта винаги е една – определен брой състезатели да достигнат до върха.

 

След всичко казано дотук, можем да обобщим:

 

Задачата на всяка спортна федерация, и на Българския колоездачен съюз в частност, е да помага с всички възможни средства на сериозно трениращите състезатели да достигнат световния елит и да се представят максимално добре на най-престижните състезания на планетата. Истинските федерации съществуват САМО за това.

 

Има, разбира се, и втори тип спортни организации,  чиято дейност е съсредоточена изцяло в първото и във второто ниво на пирамидата. Там заниманията имат развлекателен и рекреативен  характер, задоволяват широк спектър от фундаментални човешки потребности на своите членове. В много развити държави например са преценили, че  имат капацитет и специалисти да произвеждат елитни състезатели в един, два или в три спорта. Останалите се поддържат без големи претенции, на аматьорско ниво, така че ако един състезател има талант и желание да се развива, той наистина трябва да потърси път в чужбина. Проблемът при тези организации идва, когато те се опитват да се представят за нещо, което не са. Когато искат да представят хобито си за нещо важно и обществено значимо и когато започнат да се самозалъгват, че работят в горните нива на пирамидата. Когато започнат да обещават на обществото и на своите членове неща, които няма как да постигнат, и когато започнат да претендират за държавен или обществен ресурс. Тогава в тези организации много скоро започва да кипи безсмислен, но изпълнен с много страст и драматизъм труд. Като резултат всички евентуални ползи от една пълноценна рекреативна спортна дейност биват бързо ликвидирани и тези структури се превръщат в гробници за спортни таланти и за разбити мечти. И нека да повторим: тези хоби структури са нещо много хубаво и полезно за всички, стига членовете им и обществото да са наясно каква точно е дейността им и какво трябва да се очаква от нея.

 

Дотук описахме основните характеристики на двата основни типа спортни организации, които независимо как се наричат (федерации, съюзи, сдружения) имат съвсем различни цели, програми и структури. Ако една национална федерация е достатъчно мощна и добре финансирана, тя може да реши да работи и в двете направления едновременно. Което би било идеалният вариант, тъй като взаимодействието между масовия и елитния спорт ще добави допълнителна енергия на цялата система. Но ако не си нито мощен, нито богат, ще трябва да избираш къде да насочиш оскъдните си ресурси. Налага се да вземеш решение и да обявиш ясно какъв тип спортна организация си.

 

Пирамидата на елитния спорт, както вече уточнихме, може да има различна структура в различните държави и при различните спортове. Повечето от нас помнят например масивната, дори леко безумна конструкция на социалистическия спорт. И всички знаем, че тази спортна Хеопсова пирамида работеше и даваше резултати. Но едва ли някой вярва, че нещо подобно би могло да съществува в съвременния свят.

 

 

Друг примерен дизайн на спортна организация е колоезденето в някои западноевропейски страни. Това са наистина мощни, но достатъчно естествени и органични структури, разчитащи на масовост и популярност, на силен и разнообразен календар, на стари традиции, на сериозни специалисти и т.н. От това следва, че възможният дизайн на машината, структурата и функционирането на нашата спортна пирамида могат да бъдат най-различни. Но при всички случаи този дизайн трябва да бъде измислен и създаден от някого и трябва да бъде съобразен с нашите условия. Не можем механично да копираме чужди проекти, създадени за други условия и други хора. Не можем да крадем парчета от чужди системи и да се надяваме, че някак си ще сработят и у нас; да се надяваме на някакво чудо, само защото „белгийците или италианците правят така”. Двайсет и осем години би трябвало да са достатъчни, за да разберем, че така не става.

 

Ако искаме да имаме елитно колоездене, трябва да създадем наша собствена пирамида, наш цялостен проект на машината, съобразен с нашите условия.

 

 

Всичко казано дотук, въобще не означава, че по някакъв начин сме длъжни да изграждаме силни състезатели. Просто трябва да сме наясно какво правим и какви цели преследваме. Съвсем спокойно можем и да признаем, че не искаме да развиваме силно състезателно колоездене. И в това няма да има никаква драма. Ще се съсредоточим в долните нива на пирамидата и ще развиваме масово, аматьорско и хоби колоездене. Ще търсим всички онези здравни и социални ползи на рекреативния спорт. Колоездачният съюз ще има нужда от скромна и евтина структура, без скъпи лагери, национални треньори, международни участия и Обиколки на България. Тъй като Министерството на младежта и спорта ясно заяви, че няма да финансира хобита, основната дейност ще се прехвърли върху клубовете и общините, ще се работи евтино, с доброволци и с малки местни спонсори. Тогава, разбира се, ще трябва да се откажем от всякакви илюзии за достойни класирания на европейски и световни първенства или олимпиади. Или на каквото и да е силно професионално състезание. Трябва предварително да ни е ясно, че при такова ниво на функциониране на спорта ни няма как да създадем елитен състезател. Ще ни остава само да се надяваме, че някой от пробващите се в чужбина младежи все пак ще успее да израсне. Което, както се оказва,  не е толкова лесно.

 

Но да допуснем все пак и другия вариант: решили сме, че искаме да си изградим пирамидата догоре и да правим истинско състезателно колоездене на високо ниво. В такъв случай наистина трябва да съсредоточим енергията и ресурсите си в това. И да създадем проекта и дизайна на  нашето колоездене, съобразени с нашите условия.

 

Тук е предложена примерна концепция за развитие на българското състезателно колоездене – без претенции, че това е единственият възможен дизайн.

 

По наше мнение съживяването на състезателното българско колоездене трябва да се извърши на три основни етапа.

 

Първи етап - Нормализиране и стабилизиране на дейността на Българския колоездачен съюз. Ключовата дума тук е „нормализиране”. На този етап трябва ясно да се заяви какъв тип организация сме и какво ще правим. И ако ще развиваме елитен спорт, трябва да се разработи проектът и да се поставят основите на нашата бъдеща пирамида.

 

Втори етап - през който ръководството на БКС и най-вече неговият председател би трябвало да направят следното:

 

1. Да извършат огромна разяснителна, рекламна и медийна работа по възстановяване на имиджа на спорта ни и за огласяване на цялостния проект.

2. Да проведат срещи с представители на всички международни и държавни структури, откъдето можем да получим помощ, и да ги запознаят с Програмата си.

3. Да  проведат срещи с евентуални сериозни спонсори, които биха подпомогнали проекта.

4. На базата на резултатите от всички тези срещи, в края на този втори етап да разработят детайлна, финансово обоснована Дългосрочна програма за развитието  на елитно колоездене у нас. Тази Програма според нас би трябвало да се състои от три главни подпрограми, които бихме могли да наречем:

  • Програма „Обучение на треньори”
  • Програма „Олимпийски резерв”
  • Програма „U 23”

За крайното осъществяване на тези два етапа ще са нужни поне две години, в края на които можем да стартираме със същинската част на проекта.

 

Трети етап – Стартиране и реализация на Програма „Обучение на треньори”, Програма „Олимпийски резерв” и Програма „U 23”.  Тези програми според нас би трябвало да изглеждат приблизително така:

 

Програма „Обучение на треньори”

 

1. Периодично (може би два пъти в годината по три или пет дни) провеждане на треньорски семинари с водещи наши и чужди специалисти, където да се обсъждат теми като:

Съвременни методи на подготовка и тестване

Новите технологии в колоезденето и ползването им в тренировъчния процес (пауърметри, софтуерни продукти за контрол на тренировъчния процес и т.н.)

Уеднаквяване на терминологията, ползвана от различните източници

Практически насоки при разработване на годишни тренировъчни планове

Хранене и възстановяване

 

2. Разработване на единна методика и на базисни годишни тренировъчни планове за подготовка в ДЮШ и разяснителна работа за прилагане на методиката.

3. Обучение и стажуване  на наши треньори при изявени чужди специалисти или в учебния център на UCI.

 

Програма „Олимпийски резерв”

 

Целта на тази програма е да обхване всички талантливи и перспективни юноши старша възраст  и да ги подготви за големите натоварвания и изисквания в елитното мъжко колоездене. Като резултат трябва да получим ядро от функционално и психически подготвени младежи, силно мотивирани да атакуват върховете на световния спорт. Организацията на работа би трябвало да е насочена в трите основни олимпийски  направления – спринт (писта), издръжливост (шосе и писта) и крос кънтри, и да съдържа следните пунктове:

 

1. Ясно поставени цели пред състезателите.

2. Изготвяне на индивидуални годишни тренировъчни планове.

3. Постоянен контрол върху изпълнението на плана и периодично тестване на състезателите.

4. Периодично (може би два пъти годишно по три седмици) провеждане на тренировъчни лагери.

5. Поне един цикъл годишно от участия в четири-пет силни международни състезания.

6. Задължително участие на европейски и световни първенства с добре селектиран и подготвен отбор.

 

Програма „U 23

 

Това е най-скъпата и най-трудната програма, но според нас тя е ключова за успеха на целия проект – създаване на континентален  отбор, чието ядро са най-добрите и най-перспективните български U23 състезатели. Целта е придвижването на тези състезатели към „подножието на върха” (европейско ниво)  на спортната пирамида. Главните характеристики на тази програма са:

 

1. Състезателите са професионалисти с нормални заплати (примерно 1000 лв. + премии за класиране).

2. Голяма част от подготовката (поне шест месеца в годината) е централизирана.

3. Работи се в трите основни олимпийски направления – спринт (писта), издръжливост (шосе и писта)  и крос кънтри.

4. Отборът е снабден с всичко необходимо за протичане на нормална спортно-състезателна дейност на високо ниво: материална част, възстановяване, лекар, масажист, помощник-треньори в различните направления и т.н.

5. От състезателите се очакват сериозна професионална работа и резултати.

6. Точни числови критерии (времена за пистата и ватова мощност за шосето и крос кънтри-то) за приемане в отбора или съответно за отстраняването му от него.

 

Успешната реализация на Програма „U 23” е ключова по няколко причини. Преди всичко наличието на такова елитно ядро състезатели ще разшири и задвижи механизмите по цялата пирамида. Ще засили интереса към спорта и ще се увеличи числото на желаещите да се занимават с него. Ще даде цел и мотивация на юношите и възможност да се реализират  у нас като състезатели. Ще даде цел и мотивация и на треньорите им, на които вече ще е ясно какво точно работят. Ще засили спонсорския и държавния интерес към спорта ни, което ще го превърне в нормален бизнес и в поле за реализация на всякакъв вид спортни специалисти.

 

При правилното и професионално реализиране на тези три програми, след три-четири години бихме могли да очакваме първите прилични резултати на европейско ниво, а след още един олимпийски цикъл и някакви резултати на световно и олимпийско ниво.

 

Сега остава всички ние да преценим какво искаме за спорта си и какво можем да постигнем.

Коментари

 
09.02.2017 12:27Публикувал: веселин николов
концепция и проект за развитието на колоезденето в България
Шампиона на България за 2016 год. в категория мъже до 23 години Марин Николов в момента е без отбор и подкрепа от БКС и няма възможност да продължи да се състезава .

Иновации

[1] 2 3 4  ...21