Новини

Шест пъти „ДА“ за веломагазин MАКСБАЙК

 

"Отборът" на магазин МАКСБАЙК: отляво надясно - Любомир Спасов, Дойчин Дойчев, Петър Евстатиев, Бойко Танчев и Петър Дончев /отсъства Марио Сучев/

 

Шестте „ДА“ са всъщност за…шестимата мъже, които работят там – на бул. „Тодор Каблешков“ 53 в София - в най-големия магазин за велосипеди и аксесоари в столицата – МАКСБАЙК.

 

Ако някой рече, че това е претенциозно рекламно изхвърляне, ще му отговорим за начало само с шест факта и с едно обобщение:

 

Факт 1. И шестимата са в най-трудоспособната възраст за един мъж – средната им възраст е 31 години! - пълни с енергия в мускулите и с нови идеи в главите.

Факт 2. И шестимата са свързани отдавна и трайно с колоезденето – и като спорт, и като бизнес, и като хоби.

Факт 3. И шестимата имат подходящо за професионалните си ангажименти образование и, въпреки младостта си - и достатъчно голям опит.

Факт 4. И шестимата могат да представят „доказателства“, че са обвързали стабилно и семействата си с велосипедизма - в най-широките му измерения.

Факт 5. И шестимата работят за „шестица“ /според оценките на клиентите/, често пъти повече от шест дена в седмицата.

Факт 6. И шестимата могат да вършат работата на другия до себе си, но тази взаимозаменяемост се прилага само в краен случай – всеки си има тясна специализация и ревниво си пази „периметъра“.

 

Обобщението: Колкото и блестящ и луксозен да е магазинът; колкото качествени и красиви да са стоките в него, ако няма кой да ти ги предложи по най-подходящ начин, да те упъти, да те консултира, да те изпрати учтиво, ако щеш, все тая – резултатът ще е нулев.

 

С една дума, ключът на бараката е скрит именно в човешкия „материал“. А в МАКСБАЙК, в магазина на холдинга МАКС ЕВРОПА, той, материалът, наистина е „на макс“.   

 

Ето и шест „доказателства“ за това.

 

 

ПЕТЪР ЕВСТАТИЕВ

 

 

Роден: в Бургас

Години: 29

Семейно положение: женен

Специалност: треньор по колоездене от Национална спортна академия /НСА/ „Васил Левски“

Професионална позиция: управител

 

 

Макар и млад, отскоро му е поверена отговорната длъжност и той вече знае как „се върти“ тази специфична търговия – с велосипеди и аксесоари.

Всъщност Петър е в колоездачния „занаят“ отдавна. Той, като истински бургазлия, беше и състезател и записа участия и победи в надпревари на шосе и у нас, и зад граница - в Сърбия, Румъния, Словакия, Гърция, Белгия и др. Опита как е и в планинското колоездене. Междувременно завърши висшето си образование в НСА и понатрупа опит като треньор, съдия и организатор в Българския колоездачен съюз. Сега този опит му помага при управлението на магазина, но същественото е, че Петър се изкачи последователно по всички стъпала в професията, докато стигне до главната позиция.

 

Младият управител твърди съвсем сериозно, че той и колегите му всъщност не предлагат само някакви там предмети за велосипедизъм, а заедно с тях предлагат и „възможности за силни преживявания и положителни емоции“, както той се изрази. И добави: „Предлагаме на хората да си купят от нас и здраве, и добро настроение, и самочувствие, заедно с едно колело например. „Номерът“ обаче е да предложиш „правилното“ колело на „правилния“ човек. Да разбереш нуждите на клиента - в това е големият майсторлък. Иначе все едно нищо не си направил. Хората, които идват при нас, знаят вече много за велосипедите; четат, ровят по интернет, запознати са с онова, което очакват да видят, но често именно това ги…пообърква. Нашата работа е да ги насочваме в такива случаи по точната пътека. Но и това не е лесно, особено когато трябва да преминем от фазата на представянето към фазата на честното убеждение. Стремим се така да обслужваме клиента, че утре, вдругиден, по-вдругиден той пак да отвори вратата на магазина. Я за каска, я за фар, я за едно бидонче, ако щете. Дойде ли обаче отново при нас, значи сме спечелили доверието му. Как обаче се задържа това доверие? Това е големият въпрос, за чийто отговор не спираме за миг и да мислим, и да действаме“.

 

 

 

През сезон 2017 г., обяснява Петър, ще утвърждаваме преди всичко цялата гама велосипеди, произведени в нашия холдинг МАКС ЕВРОПА - марките „Шокблейз“ и „Спринт“.

 

„Ще наблягаме и на уж дребните и съпътстващи неща, като части от екипировката,  хранителните добавки /Born и Hich5/,  очилата и каските SH+ и др., седалките Prologo и всички други артикули и стоки, които са доста много и важни. Но не само ще предлагаме, но и ще разясняваме и убеждаваме. Това е нашата роля, а изборът…изборът е на Негово Величество Клиентът“.

 

И Негово Величество вече е наясно с “правилния“ адрес: София, бул. „Тодор Каблешков“ 53. Защото, освен казаното дотук, това е и единственото подобно място в столицата, където преди да направиш избор на велосипед например, можеш и да го покараш. И тази тенденция – да показваме в реална обстановка как действа „стоката“ /тест райдове и пр./, ще се задълбочава и през идния сезон. Дотолкова се развива този процес, че някои от най-запалените и редовни клиенти на магазин МАКСБАЙК вече очакват от шесторката от магазина да им представят и тренировъчни програми за занимания.

 

„Да го кажем с шаблонното, но и вярното: Клиентът има право. И да добавим: Ние пък имаме удоволствието да удовлетворяваме това право“, заключава Петър.   

                                                                                                                            ***

 

БОЙКО ТАНЧЕВ

 

 

Роден: в София

Години: 38

Семейно положение: женен, с две деца /Калина на 10 г. и Мартин на 7 г./

Специалност: веломеханик

Професионална позиция: технически организатор

 

 

Той е най-опитният в „отбора“, „старото куче“, „стопанинът“. Работи в магазина от неговото създаване. И му е добре така - уцелил е ваксата, както казват скиорите. Как обаче е станала тази работа, питаме. „Случайно“, казва Бойко и добавя, като ни вижда учудени: „Случайно стана, но затова пък стана завинаги“. Усещаме, че е искрен...

 

Вижте как са се подредили тези „случайности“: случайно се качва на велосипед за планинско колоездене - сравнително късно, преди седем години; случайно започва да участва и даже да печели състезания. И у нас, и в чужбина – Италия, Австрия, Чехия, Румъния, Гърция и др. Едновременно с тези „случайности“, така сериозно и професионално разработва сервиза на магазина, че до голяма степен сега всичко, свързано и с по-големи ремонти, и с най-дребни поправки, се свързва главно и с името на Бойко. Как е станала и тази работа, пак питаме, макар че вече се досещаме за отговора: „Случайно“. Бойко все пак ни открехва великодушно нещо по въпроса: „Вижте, мисля, че без страст и любов, както и да ви звучи това, нищо не може да се направи в този живот. При мен поне е така. Мъча се да внушавам това тактично на по-младите колеги и когато забележа, че нещо добро се получава в тази посока, съм доволен. Гледам обаче да не го показвам външно“.

 

Деликатен е Бойко с колегите си в магазина, но вкъщи май не е бил чак толкова… „Веднага щом усетих, че на децата ми Калина и Мартин им е интересно с велосипедите и долових, че има нещо и от споменатата по-горе страст, подходих радикално: накупих колелета и вече да караме заедно по паркове и планини е нещо обичайно за нас. Така на майка им не ѝ остана нищо друго, освен да се присъедини към тима ни. Направи го с радост“.

 

   

 

Бойко е основател и на велосипеден клуб по планинско колоездене, с леко смущаващо име - „Мамут“. Леко смущаващо, но за няколко години от там се пръкнаха не един или двама млади колоездачи, малките „мамутчета“, както им викат. Но и това не е всичко: Бойко е от създателите и на вече доста престижното и утвърдено състезание по крос кънтри – за купата „Мургаш“, което тази година се състоя за седми път и то бе отново с ранга на републикански шампионат по тази дисциплина.

 

За финал още една „случайност“: през 2016 година Бойко Танчев спечели две престижни победи – в Обиколката на Витоша /100 км/ и на Zigos Race в Гърция.

 

Та думата ни е: искаме точно такива „случайни“ и страстни шампиони, механици, продавачи и консултанти да ни обслужват в магазин МАКСБАЙК! И тогава нищо случайно няма да се случва и с велосипедите ни, и с аксесоарите към тях. Нищо случайно, тъй като в работата си Бойко се придържа и от принципа на отборната игра, колкото и трудно да е днес да се съставят действащи ефективно екипи.

 

И още нещо: той смята, че успехът на магазина се кове в онова пространство, в което си съдействат и допълват добрият продавач и добрият механик. Бойко има репутацията и на едното, и на другото. И нищо случайно няма в това. Както и във факта, че той се е „изхитрил“ да съчетае умело професията с хобито.       

                                

                                                                                                                                   ***  

 

ДОЙЧИН ДОЙЧЕВ

 

 

Роден: в София

Години: 43

Семейно положение: женен, има син - Дойчин, на 9 г.

Професионална позиция: продавач консултант

 

 

Дойчин е баткото в отбора на магазина. Освен това е и най-многостранно развитият спортист там. Тренирал е ски, скокове във вода, какво ли не. Но преди седем-осем години се „запознава“ отблизо с колоезденето и то е точно онова, което подсъзнателно е търсел за затваряне на целогодишния цикъл на спортните му занимания.

 

„През зимата съм на ски, винаги, когато имам време. Подсъзнателно обаче съм търсел нещо за лятото. И го намерих, като се качих на велосипеда. Сега не слизам от него“, разказва Дойчин.

 

Не слиза най-вече от велосипеда си за планинско колоездене, като не пропуска да участва и в състезания. И то в една от най-тежките дисциплини – ендурото.

 

„Не мога да си представя по-„работещо“ съчетание за здравословен, природосъобразен и динамичен живот от карането на велосипед в планината“, убеден е Дойчин. „После слизаш в града и продължаваш да работиш по темата, като продаваш велосипеди и убеждаваш хората, че в това има и смисъл, и жизненост. Така си донапълних и сезоните, и седмиците, и дните. Е, не остава много време за друго, но на мене така ми е добре. Още повече, че жената до мене е скиорка, а аз взех, че я запалих и по колоезденето“.

 

Със сина му, Дойчин, работата е подобна - той не само носи името на баща си, но не пропуска да повърти педалите с него в планината. Малкият обаче си пада и по „онези щури скокове и танци с велосипеди по рампи, трамплини и разни дървени палети“, реди с лека ирония таткото, но всъщност е доволен, че Дойчин джуниър и с това се занимава, и с друго, и с трето, но е все в спорта. „А е само на девет!“, чуди се бащата и маха великодушно с ръка: „Да е жив и здрав – нека опитва, каквото иска“.

 

Доста такива – любопитни и взискателни, са и повечето млади хора, които идват в магазина, разказва Дойчин. А не малко са и възрастните, които питат-разпитват, настояват, дават даже акъл. „Опитвам се да отделям внимание на всеки“, добавя Дойчин. „Не е лесно. Някои клиенти са и по-„философски“ настроени, но и с такива ми е приятно да работя, особено, когато можеш да им покажеш нещо ново, непознато. Тогава може и да поспорим даже“.

 

 

 

Дойчин харесва динамиката в магазина, възможността да подхожда по различен начин в работата си, да я настройва така, че тя винаги да е съобразена с изискванията на клиента. Дори и тези изисквания да са понякога леко капризни и/ли трудно изпълними.

 

„Най-приятно ми е да предлагам велосипеди на дечица. Като им видя очичките и съм готов да им покажа целия магазин. Тогава работата ми изглежда особено полезна. А като знам, че това, което продаваме, е и качествено, удовлетворението е пълно“.

 

Дойчин се надява и през идната година да има възможност да зарадва колкото може повече деца, като своя син, с ново колело. Дано всъщност майките и татковците да имат не само желание, но и средства да го направят.

 

Иначе в магазина има и от останалата необходима „стока“ по много - и разбиране, и компетентност, и готовност за постоянен и качествен сервиз.       

 

                                                                                                                             ***

 

ЛЮБОМИР СПАСОВ

 

 

Роден: в София

Години: 29

Специалности: треньор по колоездене, „спортен мениджмънт“ и „спортна психология“ от НСА, хоноруван преподавател по теория и методика на спортната тренировка

Семейно положение: неженен

Професионална позиция: продавач консултант

 

   

 

И той е разностранен спортист. Тренирал е футбол, плуване, но не си е и помислял за колоездене, докато не попада веднъж на състезания на столичния колодрум. Онова, което вижда там, го впечатлява силно. Любчо още си спомня за неочакваното и някак необяснимо привлекателно съскане на гуми по виражите.

 

И все пак юношата е щял да си остане само с това обсебващо съзнанието му впечатление, ако не е започнал да следи по телевизията по-големите шосейни състезания по света. Това става още по времето, когато въртят такива асове като Ян Улрих, Ланс Армстронг и нашият човек изведнъж осъзнава, че всъщност иска да стане…треньор по колоездене. Не състезател, а точно треньор. Влиза в не многобройните тогава магазини за колелета и си купува едно „Пежо“, за да види как е. Любчо вече е усетил, макар и само от гледане, че това, треньорството, е голям майсторлък и кандидатства смело „колоездене“ в Спортната академия. Приемат го.

 

„Майка и татко се позачудиха на моето решение, но не се и опитаха да ми подскажат някаква друга посока“, казва Любомир. „В Академията ми беше интересно, изучавах и спортен мениджмънт, като натрупаните знания и по двете специалности сега ми помагат в работата в магазина“.

 

А тя, работата, му допада преди всичко с разнообразието си, с непрекъснатите, любопитни контакти с хората, с повечето от които имат сходни интереси. „Любопитно ми - казва Любчо - да виждам, как някои клиенти си променят мнението, когато им предложа нещо различно от очакваното от тях. Когато съм сигурен, че мога да помогна с напътствие, което смятам за правилно, го правя ненатрапчиво но и достатъчно категорично“.

 

„Клиентите прибавят доза доверие към нас, когато виждат импровизираните, но и действителни демонстрации, когато усетят, че не ги подвеждаме - тогава са склонни да ни повярват напълно“, споделя Любчо.

 

 

 

„Но най-важното в нашата работа е да сме искрени в отношенията си към потенциалните купувачи. Когато се почувстваш изморен, недотам убедителен и даже леко отегчен при някой по-дълъг разговор, например, покрай някакъв продукт, по-добре прекъсни за известно време диалога, помоли колегата да те замести, за да задържиш вниманието“, добавя Любчо.

 

В същото време той не прекъсва постоянните си занимания с велосипеда, като набляга повече на шосейните преходи, където „има повече простор, свобода, природа,…пистата е хубаво нещо, но е някак по-„салонна“. Но същественото е да си много близо до онова, което предлагаш /продаваш/, така твоята увереност става по-забележима и често е решаваща при избора на клиента. 

 

Казахме, че в началото Любчо е бил запален повече по пистата, но после многоетапните състезания задържат по-дълго вниманието му. Дори и едни, на пръв поглед, монотонни бягания като индивидуалните за време, например. Възхищава се на изкусния „часовникар“ от „часовникарска“ Швейцария Фабиан Канчелара. Като дойде някой клиент, за да потърси нещо, свързано с индивидуалните бягания, с измерване на времето, например, Любчо с особено желание е склонен да му помогне и да го насочи. 

 

                                                                                                                             ***

 

МАРИО СУЧЕВ

 

 

Роден: в София

Години: 22

Студент в НСА – IV курс

Семейно положение: неженен

Професионална позиция: продавач консултант

 

 

И той, като Бойко Танчев, е действащ колоездач. Само че се проявява не в планината, а на шосето, с екипа на „Несебър“. Тази година Марио участва за пръв път и в Обиколката на България, което, признава, е било „много вълнуващо“.

 

Марио е и най-младият от работещите в магазина, отскоро е там и все още учи занаята. Учи се усърдно, като по-опитните му колеги му помагат да усвои тънкостите в професията. Иска му се да докара нещата до там, че да изпитва същото удоволствие от работата, което изпитва, когато върти педалите на велосипеда – състезателно или не. Всеки ден. Не пропуска да облича винаги и екипа на настоящия си тим – „Несебър“, бил и в юношеския състав на ЦСКА до 2013-а, а малко - и в отбора „Васил Левски“.

 

„От „Несебър“ ми подадоха ръка в кръстопътен момент за мене през 2015 година, чувствам се благодарен за това и се старая така да работя, че в клуба да са доволни“, казва Марио.

  

Сега той се състезава редовно с „Несебър“, спечели критериума „Долчини“ в София, участва в обиколки в Сърбия и в Румъния; не пропуска лекциите в Академията, където е четвъртокурсник, всеки ден работи и в магазин МАКСБАЙК.

 

Колоезденето - бавно и полека, става съществена част от живота му. Някак постепенно назад във времето остават заниманията му с карате и с лека атлетика, но и тези спортове със сигурност са му дали нещо. С тях той приключва, когато един ден, като ученик в Гимназията по аудио-, видео- и телекомуникация не решава да си купи велосипед. Купува го и…от тогава не е слизал от него.

 

Карането на колело е едно, а продаването му – съвсем друго. Марио откровено си казва, че най-трудно от ангажиментите му „зад рафта“ е да общува с клиентите. Просто още не е овладял напълно това специфично умение, но се надява скоро и с това да се справи. С помощта на колегите, разбира се.

 

Продължава редовните тренировки, като катадневното петнайсетина километрово придвижване с велосипеда от квартал „Хаджи Димитър“, където живее, до магазина в „Борово“ е само за загряване. Той не крие, че има амбиции за израстване като бегач и прави всичко възможно да ги осъществява.

 

„Трудно се съчетава всичко това – тренировки, лекции, работа, но вярвам, че усилията ми не отиват на вятъра. Ще продължавам, пък докъдето стигна“, споделя Марио и оседлава своя прекрасен „Шокблейз“ на път за вкъщи след работа. Утре е пак в магазина, има и лекции в Академията, където наближава изпитния „сезон“. И така - до началото на състезателния сезон. За него Марио сам си е приготвил изненада: ще се впусне в надпревари и по планинско колоездене. В състава на все по-ярко доминиращия у нас тим на холдинга МАКС ЕВРПОПА -  Nessebar Skockblaze.

 

„Това ще е ново предизвикателно за мене, но тръгвам към него с нетърпение и любопитство. Не знам какво ще излезе, но точно в това е и интересното“, откровен е Марио и крои планове. Каквото и да „скрои“ обаче, той е доволен, че и през следващата година пак ще има „вятър в спиците, запознанства с интересни хора – и сред природата, и в магазина. Какво повече!“, заключава Марио.

 

Наистина какво повече? Когато, на всичко отгоре, си и само на двайсет и две!

 

                                                                                                                         ***

 

ПЕТЪР ДОНЧЕВ

 

 

Роден: в Казанлък

Години: 25

Студент  

Семейно положение: неженен

Професионална позиция: продавач консултант

 

 

Ако си роден в Казанлък, щеш-не щеш, все ще прихванеш нещо от традиционната  привързаност на местните хора към колоездачния спорт. Та така и с Петър, който преди десетина години, когато е ученик в природоматематическата гимназия, започва да тренира с екипа на клуба „Рози”. После отива в „Лястовица“, докато не го привличат в по-силно развиващия се „Несебър“. С този тим Петър печели през 2010 г. редица състезания на шосе, сред които критериумите „Бургас” и „Георги Коев” в Казанлък, а през следващата година става и шампион на България на шосе.

 

Ако не беше поизтъркано /макар и вярно/ определението за колоезденето, че е от най-„мъжките“ спортове, Петър щеше да се подпише под него. Той обаче предпочита да не употребява епитети, а съществителни – собствени и нарицателни: „Кинтана“, „Алпите“, „Контадор“, „катерене“ и др. – все понятия и имена, свързани с изумително тежката /не може все пак без прилагателни/ част от същността на шосейното колоездене. Петър е привлечен именно от това – да вижда и да съпреживява жестоката битка на човек с планината, а и със себе си. Възхищава се най-много от онези бегачи от световен ранг, които се справят със серпентините по височините, като че ли се катерят по хълма в квартала. 

 

Но да слезем от „състезателната“ планина – в делничната „равнина“, в магазина на „Каблешков“ 53, където, смята Петър, също понякога е нанагорно. Особено в  случаите, когато се налага не само да покажеш, да представиш, но и да защитиш убедително качествата на продукта, който предлагаш. Това не е нескопосно сравнение, а просто опит да бъде казано по-образно, че продавачът-консултант трябва да е добре подготвен и да е готов на всякакви „атаки“ от купувачите.

 

 

“Хората, които идват при нас, често са съвършено наясно какво търсят и какво да очакват“, споделя Петър. „С такива клиенти е и лесно, и трудно. Няма правила за общуването, задължителни са само учтивостта и търпението. И още нещо – слагай честно „всичко на масата“. Хората оценяват това“.

 

Петър не говори за това, че е препоръчително, елегантно казано, да знаеш всичко и малко повече за велосипедите и аксесоарите. Когато му го казваме в разговора, той ни поглежда леко учудено, в смисъл „Това се разбира от само себе си“.

 

И допълва: „Много ни помага в работата и непрекъснатия контакт с производителите, особено нашите, от Пловдив. Така „сверяваме часовниците“ и гледаме да сме в час с процеса „търсене-предлагане“. Все пак ние сме и търговци и нашите „производствени“ резултати се измерват и с реалните продажби“.

 

Те, знае се, най-много вървят през пролетта и лятото, когато и на Петър му е най-приятно да работи. „Хубаво ми е всеки ден да съм с велосипедите, намирам смисъл в това да предлагаш нещо, което носи и здраве, и настроение, а даже и нещо практично за всеки ден“.

 

Като самия Петър, който всеки божи ден е с новия си „Шокблейз“ на път за магазина, а после – към дома. Показвайки вярното си возило, той не пропуска деликатно да ни препоръчва тази марка, обръщайки внимание на справедливото и приятно за клиента съответствие между качество и цена на една марка, която стои и се налага все по-солидно на пазара.

 

 

Така впрочем е с всичките момчета от магазин МАКСБАЙК в София. Като видяхме колко умело е съставен и балансиран този професионален търговски тим, вече не се учудваме на добрите му „производствени“ резултати, както и на водещото място на магазина във все по-разширяващата се конкурентна среда в този бранш. Освен всичко друго, шестимата не са само добри партньори в професията и в спорта, на са и добри приятели, което прави формацията им и сплотена, и жизнена. 

   

Коментари

 
Регистрация
Вашите имена*:
E-mail*:
Телефон:
Град:
Парола:
Парола(отново):